* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

Што jе лепа перуника
покраj мора насађена,
на Дунав jе донесена!
Па говори перуника:
- Оj Дунаве, ти Дунаве,
што ми врло мутан течеш, -
да л' те муте вилски коњи,
да л' девоjке платно беле,
да л' невесте лице миjу,
лице миjу с' перишаном,
ил' сватови за девоjку?
Jено Дунав одговара:
- Чуjеш ли ме перунико,
jе л' ме питаш, казаћу ти
што jа врло мутан течем.
Не муте ме вилски коњи,
нит' девоjке платно беле,
нит' невесте лице миjу,
но сватови за девоjку.
По њим' трчи мила сестра,
мила сестра младожење:
- Стан', постани мили брате!

 

Призрен - Косово; сватбена - по пътя от момкови до момини (Ястребов, И. С. Обычаи и песни турецких Сербов (в Призрене, Ипеке, Мораве и Дибре). Из путевых записок И. С. Ястребова. СПб., Типография В. С. Балашева, 1886, с. 357; =Ястребов 1889, с. 364).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016