* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Кълни, майно ле, кого кълнеш,
само мене недей кълна,
мен ми либе в сърце влязло,
в сърце влязло, билки дало,
билки дало, запоилки.
През бял Дунав пренесени,
през бял Дунав пренесени,
в Цариграда донесени,
във градинка посадени,
във градинка край долчинка.
Край долчинка река тече,
край реката вакъл чобан
с меден кавал засвирил е.
Кавал свири и говори:
- Чуйте мало и голямо,
как е мома пристанала,
как е мома пристанала
посред пладне на хорото.
Оставила й болна мама,
болна мама и болен тейно,
болна мама и болен тейно.
Девет братя в тъмница,
девет братя в тъмница,
десета мила сестрица.

 

Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско (Славей ми пее, мале мо!... /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 255); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016