* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

Мори, Миљо, Миљичице,
ти загорска љубичице,
од Загорjа с' донесена,
у башту си посађена,
у башчицу под ружицу,
под ружицу код невена.
Оj невене, шестореден,
што ти беше, што цвилеше, -
да л' ти змиjа корен пиjе?
да л' те вода поткопава?
- Нит' ми змиjа корен пиjе,
нит' ме вода поткопава,
но с' два млада пољубише,
на мене се навалише,
из корена извадише!

 

неуточнено - Косово (Вулић, Александар. Народне песме, "Цариградски гласник", 1900, бр. 48; =Бован, Вл. Народна књижевност Срба на Косову: Лирске песме ІІ. /Антологиjа, приредио др..., Приштина, Jединство, 1980, № 106 - "Мори, Миљо, Миљичице"); башча, от бахча - градина.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016