* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Кълни, момко, кого кълнеш,
само мене недей кълня,
че ми либе в сърце вляло,
в сърце вляло; омиляло,
омиляло, билки дало,
билки дало запоилки,
от Цариград донесени,
през бял Дунав пренесени,
та у назе донесени,
в градинчица посадени,
в градинчица край люлчица.
Край люлчица река тече,
край реката - вакъл овчар,
вакъл овчар с сиво стадо,
сиво стадо, с меден кавал,
като свири и говори:
- Чуйте, мало и голямо,
как е мома пристанала
снощи вечер от хорото!

 

Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 559); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016