* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Кълни, момньо льо, кого кълнеш,
син-бял зюмбюл, малка моме,
ала мене недей кълна,
че ми й мома в сърце влязла.
В сърце влязла, билки дала,
билки й дала за повилки,
от Цариграда донесени,
през бял Дунав пренесени,
в градинка разсадени.
Край градинка вакъл овчар,
вакъл овчар стадо пасе,
стадо пасе, кавал свири:
"Чуйте мало и голямо,
кат ми й мома пристанала,
на Великден от хорото,
оставила й болна майка,
болна майка и болен баща,
девет братя в синджир лежат.

 

Климаш, Карнобатско; великденска - хороводна (СбНУ 59/1994, № 187 - "Кълни, момньо льо, кого кълнеш"); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016