* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Кълни, майчо льо, кого кълнеш,
яла мене недей кълна,
че ми й мома в сърце влягла!
Тази мома не е сама -
тя ми й мене билки дала,
билки, майчо льо, запоилки,
от Цариград донесени,
през бял Дунав пренесени,
в градинчица разсадени,
в градинчица под дюлчица.
Край корена река тече,
река тече, стадо влече,
край стадото вакъл овчар.
Вакъл овчар с кавал свири,
кавала му отговаря:
"Чуйте, мало и голямо,
как е мома пристанала
среди пладня по хорото,
оставила болна майка,
болна майка, болен баща,
девет братя в синджир лежат,
в синджир лежат, анджар точат!"

 

неуточнено, Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия - Украйна (Янков, № 203; =Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 71, № 112 - "Кълни, майчо льо"; =БНТ 6/1962, с. 158; =БНПП 5/1983, с. 129); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016