* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

Къни, мамо, кого кънеш,
само мене недей къни,
кье ми либе в сърце влезло,
в сърце влезло, билки дало,
билки дало запоилки,
от Цариград донесени,
през бел Дунав пренесени,
в градинчица посадени,
в градинчица, край гюлчица.
Край гюлчица река тече,
край реката - сиво стадо,
сиво стадо, вакъл овчар,
вакъл овчар с меден кавал.
Като свири и говори:
- Чуйте, мало и големо,
как е мома побегнала
на сред пладне от хорото,
оставила болна макя,
болна макя, болен текю,
девет бракя на ред лежат!

 

Якоруда, Разложко (Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония. С., Изд. "Музика". 1989, № 299); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016