* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Моме, мари, малка моме,
любе ти е китка пратил,
през бял Дунав пренесена,
във градинка посадена.
От върха й роса роси,
от корен й Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Покрай Дунав - вакъл овчар,
вакъл овчар, стадо пасе.
Мома му се жално моли:
- Бре овчарю, бре стадарю,
извади ме от бял Дунав.
Кат' се женя ще те даря
тънка риза копринена.
- Мари моме, малка моме,
за риза те не изваждам.
Изваждам те, малка моме,
ко ми дариш бяло лице
и момина тънка снага.

 

Генерал Инзово, Ямболско; хороводна (Султанов, Господин. Песни, легенди, мисли и случки от с. Генерал Инзово. изд. Ж. Учков, 2003, с. 73).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016