* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Карай, майчо, кого караш,
мене, майчо, немой кара!
Мен е мома омилела,
омилела, одражала,
кайно китка перунишка,
от Загоре донесена,
през бел Дунав пренесена,
във градинка разсадена,
във градина под калинка.
Разсла китка, та порасла
тьонка ела, та висока -
во ворше хи роса роси,
от щольби хи капки капят,
от корен хи Дунав тече!

 

Чепеларе, Асеновградско (Райчев-НПСР, № 576; =БНПП 5/1983, с. 136); перунишка - от перуника.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016