* * *
- Станке ле, бяла врачанке,
бяло врачанско момиче,
станали е девет години
както за тебе доходам,
девет съм коня уморил
да нося, Станке, лимони и портокали.
Не съм те, Станке, попитал,
пита ли, Станке, майка си,
майка си, още баща си, -
дават ли тебе на мене?
Станка му тихом говори:
- Не съм ги питала,
най съм ги слушала,
мама на тате думаше:
"Не давам Станка на Кольо!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018