* * *
- Станко ле, конак-сайбийке,
Станко ле, урум-беглийке,
сега са, Станко, сега са,
сега са девет годин,
откак си тръгнал с бегликът,
с бегликът, с бегликчиите,
все у вас, Станко, дохождат,
все у вас, Станко, на конак,
дума не бях ти продумал,
в очи не бях те погледнал,
все там бакшишът аз носех -
лимони и портокали.
Ся ще ти дума продумам
и ще те в очите погледна
ти кажи, Станко, майци си,
а пък майка ти - тейко ти,
да дадат тебе на мене,
ний двамата да се вземеме.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018