* * *
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, конак-сайбийке,
Станке ле, урум-беглийке,
станали девет години,
откак съм тръгнал с беглика,
с беглика, с бекликчиите;
в село си, Станке, дохождах
и все у вас, Станке, на конак,
все ти ме, Станке, посрещаш,
все ти ми вземаш кончето,
вземаш го и го разхождаш,
не съм те, Станке, в очи погледнал.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018