* * *
- Станке ле, урум-беглийке,
Станке ле, конак-сайбийке,
станало й девет години,
кога у вази дохождах,
у вази, Станке, на конак;
много си, Станке, хубава,
не съм те, Станке, попитал,
попитал и разпитал -
ще ли ме, Станке, ти вземеш,
на мене булка да станеш?
- Байно ле, бате Иване,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, не ще те лъжа -
ази съм, байно, главена,
главена и омъжена
за други, от друго село.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018