* * *
- Станке ле, урум-беглийке,
Станке ле, конак-сайбийке,
стана ми девет години,
като съм тръгнал с беглика,
с беглика, с бегликчиите,
все у вас, Станко ле, дохождам,
все у вас, Станке, на конак.
В очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Сега щ'те в очи погледна,
сега щ'ти дума продумам -
пита ли, Станке, мама си,
мама си, още тейно си,
дал' щ'те годят таз зима,
таз зима, тази година,
дали щ'те дават на мене -
двамата да се вземеме?!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018