* * *
- Станке мо, конак-сайбийке,
Станке мо, урум-беглийке,
станало девет години,
откакто беглика събирам,
все ти ме Станке посрещаш,
посрещаш, коня поемаш,
със бистра вода напоиш,
с прясна го трева нахраниш.
Я ела Станке, я ела,
с мене Станке да идем,
в нашето село богато,
в моите равни дворове.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018