* * *
- Излези, майчо, погледай
какво ми върви във пътян -
бяло чернооко копиле,
на сива коня яхаше,
на синьо седло седеше,
руба му - огън гореше,
лице му - слънце грееше,
очинки - черни черешки,
вяшкове - плетен гайтанчек.
Я точех вода студена,
то стрелна очи нах мене,
той нах мен и я нах него.
Познах го, майчо, познах го,
че има севда на мене,
той на мен и я на него.
- Дъщерю, моя майчина,
не мой ми, севдьо, упуска,
че му майка му не дава.
- Да му ще, майчо, да му ще,
че ми сме пуста прилика,
кайно два строка иглика.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017