* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Явор, явор, зелен явор,
като растеш на високо,
листата ти на широко,
пали ли те люта слана?
- Не ме пали люта слана,
като тебе Руса мома.
Руса мома, русян брала,
из русян се погубила,
изпаднала на овчари,
на овчари, говедари.
- Овчаро льо, брат да ми си,
говедарьо, мил побратим,
айди да ме изведете
от таз гора русянова,
водете ме в нашто село,
в нашто село Конарево.
- Конарево огън гори!
- Нека гори, пущината,
да изгори мойта майка,
мойта майка и мой тейно,
че не са ме оженили,
дорде момци провождаха.
Сега моми отскъпнели -
една мома за хилядо,
косата й за два града.
Ергените сефтенели -
девет момка за кош слама,
барем да е чиста слама,
ами била ръженица,
ръженица, просеница.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016