* * *

Мома кълне близките си - дали я на камилар

- Бре, овчарю, шилигарьо,
извади ме от таз гора,
от таз гора ясенова,
заведи ме на наш баир,
да погледам нашто село.
Нашто село в огън гори,
в огън гори, метла мете.
- Нека огън да го й изгори,
нека огън да го й изгори,
нека метла да го измете.
Нека да го изгори мойта майка,
мойта майка и моя баща,
че имали и гледали
десет деца момичета.
Всяко дали по едно село,
на мене село не остало.
Мен ме дали в камиларо,
камиларо, камержия,
да му паса камилите,
камилите, пущините.
Денем лежат, нощем пасат,
по среднощем вода пият,
денем лежат, нощем пасат,
по среднощем вода пият.

 

Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско (Славей ми пее, мале мо /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 159).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016