* * *

Мома кълне близките си - дали я на камилар

- Е, овчарьо, говедарьо,
извади ме от таз гора, (2)
да погледам отвисоко (2)
нашто село, в нашта къща.
В нашта къща огън гори,
огън гори, метла мете.
Нека гори и измете
мойта майка, мою татко, (2)
че гледали, че хранили
девет деца сирачета.
Всеко село по едно дали,
мен ме дали в камиларо
да му паса камилите,
камилите, пущините!

 

Камена, Петричко; хороводна (НПЮзБ 2/1994, № 1315).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016