* * *
Кацнала птичка галичка
в Стояновта градинка,
на петровската ябълка.
Викнала, та е запяла.
Стоян навънка излезе
и си на птичка думаше:
- Птичке ле, ти гълъбичке,
тебе ти й, птичке, весело,
а на мене й кахърно,
че ми й булката умряла,
станало й девет години,
седем сирака остави.
Птичка на Стоян думаше:
- Аз не съм птичка галичка,
ам' най съм твойта булчица.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017