* * *
Загукала ми й гълъбка
пред Стоянови яхъри;
Стоян яхъри ринеше
и на гълъбка думаше:
- Махни се, махни, гълъбо,
ще хвърля да те ударя,
ударя, да те убия.
Не ми ли стигат ядове!
Ще стане девет години,
както съм вдовец останал
със седем дребни дечица,
седемтях все момиченца.
Кога събота да дойде,
докат ги, Боже, измия,
измия, да ги препера,
в неделя ще ги изкъпя.
Гълъбка дума Стояне:
- Аз не съм сива гълъбка,
а най съм твойта пръвнина.
Мене ме Господ изпрати, -
да се, Стояне, ожениш,
да н' ми наказваш децата!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017