* * *
Запяла й птичка Игринка
в хубава равна градинка.
Отде я зачу млад Стоян,
той си на птичка думаше:
- Птичке ле, птичке Игринке,
ти пееш, че ти й весело,
а мене не е весело -
току ми девет години,
как ми й булката умряла,
пет сирака е оставила, -
няма кой да ги прибере,
прибере, да ги опере!
Птичка на Стоян думаше:
- Аз не съм птичка Игринка,
а най съм булка Маринка, -
самси ме Господ проводи
да дойда, да ти обадя
във къщи жена да вземеш,
дечата да ти прибере,
прибере, да ги опере!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017