* * *

Мъртва съпруга - птица

Кацнали ми са, кацнали,
дор две ми сиви гълъбки
на Стояновите агъли,
агъли срещу яхъри,
а пък Стоян ги пъдеше:
- Махни се, пъстра гълъбке,
махни се, не ми гугувай!
Мене ми стигат, гълъбке,
ще стане девет години,
как ми й булката умряла,
че ми, гълъбке, остави
четири дребни дечица.
'Ко ги, гълъбке, закърпя,
не можа да ги опера,
'ко ги, гълъбке, опера,
не можа да ги закърпя!
Гълъбка, пъстра гълъбка,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, моя пръвнино,
аз не съм пъстра гълъбка,
ми най съм твойта невяста!
Мене ме Господ проводи
да ти, Стояне, обадя -
ожени се, а бре, Стояне,
вземи си, а бре, къщница,
да ти децата опере,
опере, да ги закърпи,
да ти къщата събере!

 

Куюджик, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 342 - "Булка от гроб към мъжа си"; =Осинин-Душата 1945, № 187; =Осинин-Дърво 1955, с. 267; =БНТ 4/1961, с. 411 - "Женин глас от гроба"); Текста у Осинин е с малки намеси. (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017