* * *
Загукала е гълъбка
пред Стоянови яхъри
утрина преди слънчице.
Стоян яхъри ринеше
и на гълъбка думаше:
- Махни се, махни, гълъбке,
ще хвърля да те ударя,
ударя да те убия,
че става девет години
как съм млад вдовец останал
със седем дребни дечица.
Гълъбка дума Стояна:
- Стояне, либе Стояне,
я не съм сива гълъбка,
я най съм твойто венчило,
децата дойдох да видя.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017