* * *
Кацнала сива гълъбка
на Стоянова градинка,
кацнала и загукала.
Стоян гълъбче думаше:
Гълъбче, сиво гълъбче,
стига си гукало!
На тебе като е весело,
на мен не ми е весело, -
мен ми умря булчето,
че ми остави четир сирака,
и четиритяхто момичета!
Кога дойде клета събота,
дорде им глави измия,
измия и ги съблека,
(*).
Гълъбче дума Стояну:
- Стояне, холан, Стояне,
аз не съм сиво гълъбче,
а най съм твоето булче!
Мене ме Господ изпрати,
да ти, Стояне, поръчам -
хубаво да гледаш сираци,
да им главите измиваш,
измиваш и да събличаш...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017