* * *
Събрали са се, събрали,
до петдесет юнака,
на морава, на зелена трева.
У дружина чаша изгуби се -
кой се кълне в брат, в сестра,
Марко няма в що да се кълне.
Той се кълне в острата сабя,
в острата сабя и в добър кон,
а те му вяра не ватаа:
- Остра сабя - студено желязо,
добър кон - кучешка нахрана!
Та си яхна Марко добър кон,
та си дойде дома на дворове,
та си пита своя стара майка:
- Като ме роди, моя стара мале,
като ме роди, защо ме не породи,
я с брат, я с мила сестра?
Отговаря Марко стара майка:
- Ти си имаш сестра Ефросина,
и свой брат, брат Андреяша.
Тук минаха турци анадолци,
та ги мали поробиха, поробиха -
закараха в Анадола града.
Та си яхна Марко коня Шарколия,
та отиде в Анадола града,
да си търси брат Андреяша.
И си ходи от кръчма на кръчма,
да си търси вино да си пие,
вино да си пие и кон да напои.
Никъде няма кръчма за него,
никъде няма юнак като него.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2015