* * *
Заборчля Стоян, задлъжня
петдесет и пет хиляди,
пет има да даде,
но петдесет няма да даде.
Чуди се Стоян, мае се,
какво Стоян да продаде:
да си продаде къщата,
къщата е дъсчена, борча не плаща.
Да си продаде децата,
децата - дребни, глупави.
Да си продаде булчето,
булчето борча ще плати.
Той на Петранка думаше:
- Я се хубаво премени,
че на пазар ще идем.
И на пазар я остави,
тогава барабан бие,
че има булче за продан,
всеки си булче хареса,
но няма пари да даде.
Отдолу иде еврейче,
то се на пазарлък хванало
и си булчето вземало.
Прегърна да я целуне
и по лицето я познало,
че му е сестра рождена.
И на Стояна думаше:
- Халал ти струвам борчове,
булчето си да не продаваш.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019