* * *
Никола на Радка думаше:
- Знаеш ли Радке, помниш ли,
кога бе кило житото,
житото, Радке, хиляда,
а вино мера петстотин,
тогава бе нашата сватба.
Тогаз съм, Радке, задлъжнел,
задлъжнел, Радке, заборчлял
петдесет и пет хиляди,
петдесет съм, Радке, изплатил,
още пет имам да давам.
Чудех се, Радке, маях се,
какво да давам, продавам,
та борча си да изплатим.
Най-подир, Радке, намислих,
децата да си продадем,
борча си, Радке, да платим.
Радка на Никола думаше:
- Либе Никола, Никола,
деца са малки, глупави,
едно за друго милеят.
Аз ще се добре пременя
със бяла рокля венчална
и ще се в кола покача,
ти ще волове да впрегнеш
и ще ме на пазар закараш,
и ще се викнеш провикнеш:
"Тук има булка за продан
на име Радка хубава -
Стоян си булка продава,
но се евтино купува!"
Че си двама на пазар отишли.
Кой дойде, все си отиде,
отиде си, - пари му не стигат.
Пъкнало ми се жълто арменче,
и то си Радка купило.
Като си двама тръгнали,
тръгнали да пътуват,
почнали да си хортуват.
Арменче Радка попита:
- Имаш ли, Радке, имаш ли,
имаш ли си майка и баща?
Тогаз му Радка казала:
- Азе си нямам ни майка,
ни майка, ни баща,
че мене ме майка хвърлила,
кога съм била мъничка,
тогаз са нашите бягали
от тези черни латинци.
Тогава арменче продума
и ситни си сълзи пророни:
- Ти знаеш ли, мила, ти знаеш ли,
че ний сме брат и сестрица,
че и аз имам сестрица
на име Радка хубава
Като се двама за ръце хванали,
право си в техно село отишли.
Като във двора стигнали
при Радкините дечица,
дечица малки излезли
и си майка си видели.
Баща си деца излъгал,
че майка им в болница лежала.
Като майка си видели,
дечица почнали да плачат,
да плачат и да питат:
- Това ли е, татко, доктора,
дето със майка пристигна?!
Като си двама влезнали,
арменче си пари хариза
борчове да си заплатят.
Радка си при деца остава,
децата да си отгледа.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019