* * *
Заборчлял Стоян, задлъжнял
петдесет и пет хиляди;
петдесет има да даде,
а петтях няма да даде.
Стоян Маринки думаше:
- Маринке, пръвна пръвнинке,
хад' да продадем децата,
я мъжка рожба, я женска,
да си борчове изплатим!
Маринка дума Стояну:
- Стояне, пръвна пръвнино,
не си продавай децата,
ни мъжка рожба, ни женска,
ти мене продай, Стояне,
че си борчове доплати!
Ти ме извади, Стояне,
извади на чаршията;
коги се зададат, Стояне,
таз стара вяра чифутска -
да ми пахата издигаш;
коги се зададат, Стояне,
таз вяра турска, кучешка -
да ми пахата издигаш;
коги се зададат, Стояне,
таз наша вяра християнска -
да ми пахата ти снемаш!
Че се задали, задали
тази ми вяра кучешка
и тази вяра чифутска -
Стоян пахата издигва.
Че се задали българи -
тогиз й пахата долу сне,
че си Маринка продаде,
че си борчове заплати...
Той, дето купи Маринка,
той бил Маринкинов братец.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019