* * *
Никола Радка думаше:
- Заборчнях, Радке, задлъжнях, (2)
петдесет и пет хиляди.
Петдесет имах-дадох ги,
още пет, Радке, остават.
Чудя се, Радке, мая се
какво да сторя, направя.
Къщата да продам,
къщата ни е сламена, (2)
къщата пари не струва.
Децата, Радке, да продам,
децата малки и глупави, (2)
децата пари не струват.
Тебе си, Радке, да продам,
борча си, Радке, да платя.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019