* * *
- Откак сме се, тънка Янко, слибиле,
оттогава добра кяра не чиним,
оттогава врани коне не траят,
оттогава сиви гълъб не гука,
оттогава ясен славей не пее!
Дали си ми, тънка Яно, злочеста,
или си ми, тънка Яно, проклета?
- Ако съм ти, първо либе, злочеста,
ако съм ти, първо либе, проклета,
ти ми хвани позлатена кочия,
изкарай ме в Никополска чаршия,
па си хвани до двамина телали,
та да викат из тесните улици:
"Продава се тънка Яна хубава,
продава са за дванайсе кесии."
Вземай пари, първо либе, навземай,
па ги тури, първо либе, в пазуха,
да си видиш, първо либе, познайеш,
дали щат те пари, либе, посрещнат,
или щат ти пари, либе, продумат,
или щат те пари, либе, прегърнат.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019