* * *
Провикна се телалин низ града:
- Продава се гиздава девойка!
Продава я турче челебийче,
купува я момче българинче.
Турчин дава двеста и двадесет,
а българче триста и тридесет.
Долетяло пиле кукумявка,
та кацнало на зелени чадър,
като кука, на момче говори:
- Давай, давай, момче българинче,
давай, давай, ако и не давай,
че е мома дважд ми продавана!
А момче се за мома наддаде.
Поведе я на високи диван,
па я пита откъде е родом,
и пита я - има ли си майка?
А мома му тихом проговаря:
- Я съм мома от голема рода,
я си имам и майка, и баща,
я си имам деветима братя,
а десети е в турско отвлечен!
- Кажи, моме, мож ли го познаеш?
- Ще го познам по дясната нога,
че той има от куче белези!
Ще го познам по широки гърди,
че си има от куршум белези!
- Ти ли ми си, сестро Ангелино!?
- Аз съм, братко, братко Мануиле!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019