* * *
Мори Цено, бела Цено,
даль си чула, Цено, хем разбрала,
от' са дошли вергиджии,
разхвърлили вергиите.
На кой двеста, на кой триста,
я на Стоян петстотини.
Пара нема ни цървена,
ни цървена, ни скършена,
как да плати вергията?
Тогай веле бела Цена:
- Вземи мене, млад Стояне,
да ме носиш на нов пазар,
на нов пазар гевгелия,
да си викнеш личен телал,
да продадеш бела Цела,
да си платиш вергията.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019