* * *
Заправи Стоян, заправи,
заправи Стоян воденица,
с дванайсет камъка.
Ала му парите не стигат
воденица да направи.
Чуди се Стоян, мае се,
от къде пари да вземе.
Ах, че си Стоян намисли
булчето да си продаде.
Стоян Радка продума:
- Радке ле, първо венило,
утре е света неделя,
да станеш рано сутринта
хубави гозби да сготвиш,
че ще на гости да идем.
Радка рано е станала,
хубави гозби сготвила,
с бяла се премяна облякла
и си из пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
стигнали дърво високо.
Стоян на Радка думаше:
- Да седнем да си починем.
Насреща идат сеймени
и си под дърво седнали,
и си Радка видели.
Везир Радка хареса.
Везир си Радка думаше:
- Имаш ли брат,
и ако имаш - знайш ли го?
- Брат ми си има рана на гърди,
от турска сабя ранен.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019