* * *
Заправи Стоян воденица,
зида я Стоян, прави я,
до сред я Стоян изкара,
парите му са свършили.
Стоян на Руска думаше:
- Зарана, Руске, да станеш,
хубаво да се премениш!
Рано е Руска ранила
и се хубаво премени,
и на Стояна думаше:
- Ставай, Стояне, да вървим!
Вървели, що са вървели,
среща им турчин идеше,
турчин Стояне думаше:
- Къде си водиш булчето?
- Водя го да го продавам.
Турчин Стояне пак дума:
- Че каква му е цената?
Стоян на турчин отвърна:
- Цената му е голяма -
за крина бели грошове,
я на полвина жълтици.
Турчин парите начита
и си булчето повида.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дървото бистро кладенче,
седнали да си починат.
Турчин си Руска прегърна,
прегърна и я целуна,
тогаз им белег съгледа,
белега насред челото.
Турчин на Руска продума:
- Прощавай Руске, прости ми,
задето те ази целунах,
целунах, още прегърнах, -
та ти си мойта сестрица!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019