* * *

Либето му се омъжва за друг - 4 (Взело комшия или роднина)

Мама на Стоян думаше
- Синко Стояне, Стояне,
защо си тъжен, кахърен?
Стоян на мама думаше
- Как да н' съм, мамо, кахърен -
между Петровден й Илинден
голяма слана паднало,
та ми изгоря, изгоря
петдесет крини пченица
и шейсет крини бял ориз
Не ми е, мамо, тъй мъчно,
дето ми слана ослани,
я най ми е, мамо, мъчно,
дето ми любе пристана
Па да е много далече,
пък то ми близко комшийче
Вънка да стои - виждам го,
в къщи да стоя - чувам го.
Мале ле, мила мале ле,
затуй съм тъжен, кахърен.

 

Варник, Свиленградско; инф. род. в Изгрев, Елховско; трапезна (СбНУ 62/2009, № 1450 - "Любето му се оженило за друг").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016