* * *

Либето му се омъжва за друг - 4 (Взело комшия или роднина)

Заарина седе у градина, (2)
у градина под трендафил
и пред нея шарен гергеф;
на гергефо тенко кърпче,
у кърпчето златна игла,
на иглата сърма конец.
Сваз ден седе, сваз ден пее:
- Блазе, блазе кой ме има,
ошч' по-блазе кой ме вземе;
тежко, тежко кой ме гледа,
кой ме гледа низ плетове!
Баре да сме надалеко,
а ние сме тука близо;
зид ни дели дворовето,
сламка дели постелите;
сва нокь седе, сва нокь мисле,
сва нокь мисле и тугува,
и сва нокь си лудо плаче,
фульджан съзи изронува,
тънко къпче измокрува,
на гърди го изсушува!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016