* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Чу, не чула, ти горна седянко -
снощи ми е бъклица довтасала,
да венчава кум първо си либе.
Коги било в неделя заранта,
той отиде във честни черкови
да венчава кум първо си либе;
хем венчава, дребни сълзи рони,
венци вдига и често проклина...
А невяста под магдан продума:
- Хей ти, куме, първо любовниче,
не венчавай, дребни сълзи рони,
венци вдигай, често не проклинай,
овес фъргай, често не въздишай!
Това не е от мене, от тебе,
но е това от твоята майка -
че ме неще снаха да й стана,
че не съм си от род чорбаджийски,
че не са ми тънки даровете,
не са тънки и не са шарени...
Ти ще плачеш, доде ме венчеят,
аз ще плача, додето й умра!
Попове, сватбаре, чудо послушаха...

 

Тетевен (СбНУ 31/1915, с. 194, № 1 - "Кум на либето си"); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016