* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Що гората на росен мирише
и полето на червен трендафил?
Сред полето мала градинчица,
сред градинка бял столоват камък,
на камъка Гюро, добър юнак.
Той си смята дни и години:
- Ах какви съм години прекарал
и още какви ще да прекарам.
От мъничък любе бях залюбил,
дойде други, отмени ме,
а мене са за кум калесали,
а сестра ми за венчална зълва.
Аз венчавам, често си въздишам,
а булката под було продума:
"Венчай, куме ле, често не въздишай!"
А аз й тогаз думам:
"Кумичке ле, моя любовничке,
аз венчавам, вие дом да не сберете,
дом да не сберете като прах на тъпан,
деца да отгледаш като кукувица,
като кукувица по чуждите гнезда!"

 

Сотирово, дн. Полковник Иваново, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016