* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

- Ой, Иванчо, Белигражданино,
обърни се - Белиград изгоря.
- Нека гори, нека пуст остане!
Аз три годин в Белиграда живях.
Пръва година за вранята коня,
а втората за чифте пищове,
а третата за пръвото либе.
Аз запратих либе да ми искат,
тийе рекле: "Нека чака, чака,
нека чака, дори есен доде."
И аз чаках, дорде есен доде,
пак запратих либе да ми искат,
тийе рекле: "Нека чака, чака,
нека чака, дори пролет доде."
Азе чаках дорде пролет доде,
па запратих либе да ми искат,
тийе рекле: "Либе ти годихме,
и тебе си за кум окумихме."
Па запяха гидиските моми:
"Венчай, куме, ама не воздишай."
Не воздишам - сърце ми воздиша...
"Венчай, куме, ама не проклинай."
Не проклинам - сърце ми проклина...

 

Копривщица, Пирдопско; зап К. Геров (Каравелов-Лавров, № 150; със стилистични намеси - Каравелов, Л. Българи от старо време, всички издания, гл. V. Годеж); контаминация с мотива "Момък кълне Белиград да изгори".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016