* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

На бял камък добър юнак седи,
та си чете дени и години:
- Какви сме години дочакали,
и какви ли още щем дочака?...
Залибих си либе от мънинко,
доде други, доде - отне ми я;
я мене са за кум калесали,
сестра ми за зълва повикали,
я брата ми девер калесаха.
Със какви ще крака до там да ида,
с какви ръце венчила ще държа!
Аз венчавам и често въздишам,
свещи паля и ги люто кълна:
"Дом да сберат, като лештевичка,
да се носят от къща на къща;
да кукуват, като кукувичка,
и да ходят от дърво на дърво!"
Булката под було продумала:
- Венчай, кумчо льо, често не въздишай,
свещи пали, не ни люто кълни!

 

неуточнено, Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия - Украйна (Янков, № 210 - "Венчава либето си").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016