* * *

Либе се намира под път и над път, а брат - не

Субаше, менеше
из гора зелена.
Два момъка караше,
вързани, оковани.
У поле вървяха
две малки девойки
с коси разплетени,
с крила разпретнати.
Едната се моли:
- Субашо, гидийо,
пусни ми си любе,
та ми хвани брайна.
Другата й вика:
- Мари, луда ли си,
та за любе плачеш?
Любовна е билка
и над път и под път,
брайнова е билка,
едничка на света.

 

Стамболово, Хасковско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018