* * *
Либе се намира под път и над път, а брат - не
Субаша минеше
през гора зелена,
през поле широко,
два момка караше
вързани, ковани,
на ноги букаи,
на ръки белезе.
Отпосле вървяха
две малки девойки
с коси разплетени,
с крила възпретнати.
Едната се моли:
- Субашо, гидийо,
пусни ми си любе,
та хвани брайна ми!
Другата хи вика:
- Мар, ти луда ли си,
та за любе плачеш?
Любовнова билка
и над път, и под път,
брайнова е билка
еднинкош на света!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2018