* * *

Либе се намира под път и над път, а брат - не

Из гора вървеше Субаш войвода
и два момъка караше
на шия с синджири,
белези на ръце,
на ноги букаи.
Изпослед вървяха
две малки моми
с коси разплетени.
Едната се моли:
- Субашу войводо,
пусни ми си либе,
та хвани брайна ми.
Другата вика:
- Ти луда ли си,
та за либе плачеш,
та брайна си даваш?!
Брайно е веднъж на света,
любовната билка на път,
на път и под път.

 

Остър камък, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018