* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Карала й Донка говеда
през Иванови дворове.
Хем кара Донка, хем плаче.
Иван на Донка думаше:
- Донке ле, ранобуднице,
що караш рано говеда,
хем караш, Донке, хем плачеш?
Дали те е мама мъмрила,
дали те е баба гърбила?
- Снощи съм била на годеж,
на годеж, на голям сеир,
че сме пояли, попили,
че сме се малко поупили,
че не знам кой ме заведе,
че ми е липсало, липсало -
от тънко кръстче коланче,
от бяла шийка герданче.

 

Окорш, Дуловско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019