* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мама Тона буди:
- Стани, стани, Тоне,
огъня наклади,
кандиля запали,
да запредем, Тоне,
за тънки дарове,
тънки, копринени,
бели памучени!
Тона не станала,
ам е пристанала
на църно циганче!...
Циганче хи дума:
- Тоне ле, кадъно,
Тоне ле, българко,
та нали ме позна,
дето съм циганче!?
- Ой църно циганче,
къде да те позна -
всяка вечер дохождаш
на нашта седянка
с риза копринена,
със бели навои,
със църни сукари!
- Тоне, моме Тоне,
жътва жънуваш ли,
прося просюваш ли?
- Ой църно циганче,
я прося да прося,
я жътва да жъна,
тебе ли кье взема?!
Тръгнала е Тона
прося да ми проси
от село на село,
от къща на къща;
у тях си отишла,
майка й хи дума:
- Тоне, остави го,
Тоне, парясай го
църното циганче!
- Мамо, мила мам,
мамо, мило ми е!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019