* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Любили се любили
два млади, двама влюбени -
Иванчо и Еленка двамата.
Любили са се, лъгали
цяла ми една година.
Иванчо Еленке думаше:
- Еленке, любе Еленке,
я хайде, любе Еленке,
към наши, любе, вилает,
да видиш, любе Еленке,
нашите, любе, роднини,
нашите, любе, комшии,
нашите къщи високи,
нашите мази дълбоки,
нашите двори широки.
Еленка Иванчо думаше:
- Нал знаеш, любе Иванчо,
че аз съм една на мама,
мене ме мама не дава
на друго село да ида.
Иванчо Еленка пак дума:
- Защо се толкоз любихме,
кога не ще се вземеме.
Вечерта кат са мръкнало,
Еленкини като заспали,
Еленка и Иванчо двамата,
те са за село тръгнали.
Минали гора зелена,
настало поле широко,
полето пълно с катуни,
катуни пълни с цигани,
с цигани и с циганчета.
Еленка Иванчо думаше:
- Близо ли е, любе, селото,
много са, любе, изморих,
да седнем да си починем.
Иванчо Еленка думаше:
- Колко сме, любе, вървели,
още толкова ще вървим
до наше село да стигнем.
Еленка Иванчо думаше:
- Горките, любе, цигани,
голи и боси по студа
да си изхранят децата.
Като са починали,
станали и са тръгнали
и при катуни отишли.
Цигани, още циганки,
те от катуна излезли,
едни са други думали:
- Това е нашия Иванчо.
Иванчова стара майчица,
грозна и черна циганка,
тя си Иванка прегръща,
прегръща, още целува
и на Иванчо думаше:
- Как можа да я излъжеш,
при назе да я доведеш
в катуни при черни цигани.
Тогаз Еленка разбрала,
че е Иванчо циганче,
тя на Иванчо думала:
- Я ми дай, любе, ножчето,
ябълка да си разрежа
на деца, любе, аз да дам.
Не си е ябълка разрязала,
най се в сърцето удари
и на земята паднала.
Мокър й език говори:
- Проклета да е майка ти,
дет те е толкоз къпала,
че не можах да те позная,
че ти си, любе, циганче.
Докат Еленка продума,
на Бога душа предала.
Наместо сватба да правят,
цигани са смъртник изпратили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019