* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Димано, кадън Димано!
Жнала Димана, ли, пояла (2)
на два струма три дервеня.
Кога било на пладнина,
оттам минали агюпти,
та на Димана говорят:
- Димано, кадън Димано,
сама ли си ил с дружина?
Я Димана им говори:
- Ни съм сама, ни с дружина,
любе ми снопи откара,
девер за вода отиде,
свекъра във края седи,
мъжкото дете ми чува.
Седяа агюпти, чакаа,
нема ги никой да дойдат.
Та ми грабнаха Димана,
та ми я караха, караха,
където слънце заходя.
Деня я пекли на слънце,
нощя я пекли на огън,
да стане църна циганка.

 

Ново Делчево, Санданско; инф. преселн. от Пирин, Санданско; жътварска (НПЮзБ 2/1994, № 94).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019