* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Кера клето сираче,
без майка Кера, без баща,
на булина врата и братова;
деня Кера жътва жънеше,
нощя Кера снопи возеше.
Че я срещнали черни цигани
черни цигани, грозни манафи,
и те на Кера тихо думали:
- Я, казвай, казвай, хубава Керо
близо ли е от тука вашето село?
Кера цигани тихо думала:
- Нашето село е много далеко,
куче да лае, не се чува,
човек да вика не се разбира.
Черни цигани Кера вземали,
че я завели в тяхното село,
тяхното село циганско.
Деня Кера дърва сечала,
нощя Кера кюмюр горила,
дано почернее, дано погрознее,
дано да стане черна циганка
Хубава Кера не почернява,
не почернява, не погрознява.

 

Кайнарджа, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019