* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Сама саминка жънала Цена,
сама саминка между два друма,
между два друма, между два пътя.
Весден вървяли черни татари,
черни татари, върли манафи,
най-напред върви циганче босо,
па си на Цена тихом говори:
- Сама ли жънеш, хубава Цено?
- Ази си жъна със двама братя.
Един отиде вода да носи,
втори отиде хляб да намери.
А циганчето тихом говори:
- Защо ме лъжеш, хубава Цено?
Я хайде, Цено, със нас да дойдеш.
Черни манафи Цена хванали
с руса й коса ръце вързали,
и заробили хубава Цена.
Закарали я на бели Дунав.
Цена татари тихом говори:
- Олеле, варе, черни татари,
я отвържете бели ми ръце,
да си умия белото лице!
Те си на Цена ръце пуснали.
Цена отиде на бели Дунав,
дваж се лиснала, триж се лишнала,
та преплувала белия Дунав.

 

неуточнено (Стубел 1952, с. 115). Текстът почти дословно повтаря варианта от Брестница, Тетевенско (Стоин-ТВ 1928, № 1091) и най-вероятно е резултат от редакционната работа на Стубел, при която е променено името на героинята от Дина на Цена. (бел. ред., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019